Съдържание
Резюме
Варицела зостер вирусът (VZV) се отнася към групата на херпесните вируси. VZV е ДНК вирус, който причинява варицела и херпес зостер.
Варицела
Варицелата е остро инфекциозно силно заразно заболяване, типично за детската възраст, което протича с характерен обрив. Заразяването става при контакт с болен от варицела. Инкубационният период (периодът от заразяването до появата на симптомите) е средно 14 дни (10-21 дни). Обривът при варицела търпи определена динамика- първоначално се появява петънце (макула), която бързо се превръща в папула (плътен обривен елемент), който прогресира във везикула (мехурче, изпълнено с бистра течност), след което се образува круста (коричка), която отпада. Характерно е, че обривът се появява на няколко тласъка и при прегледа се установяват обривни елементи в различна еволюция. Обривът е сърбящ, обхваща кожата на цялото тяло, включително окосмената част на глава, а също и лигавиците на устната кухина, половите органи и др. Обривът обикновено е съпроводен с повишена температура и обща отпадналост. Варицелата може да протече тежко при лица с нарушен имунитет (имунокомпрометирани). При бременни може да причини увреждания на плода или заболяване на новороденото в зависимост от срока на бременността. Усложненията при варицела включват инфектиране на обривните елементи- наслагване на бактериална инфекция, най-често от стрептококи и стафилококи, както и развитието на пневмонии. Като по-рядко усложнение се наблюдава церебелит- възпаление на малкия мозък, протичащо с нарушена координация, равновесие и походка.
Лечението на варицелата включва антивирусен препарат, витамини и симптоматични средства.
Варицелата е ваксинопредотвратимо заболяване. В България е достъпна ваксината срещу варицела.
Херпес зостер
Херпес зостер е кожно заболяване, при което се наблюдава характерен обрив, обхващаш определен участък от кожата- дерматом. Първата среща на организма с VZV е в ранните година, при боледуване от варицела, след което често вирусът остава в латентно състояние в сетивните ганглий и при определени условия се реактивира- мигрира по хода на нерва до инервирания кожен участък и се появява обрив- мехурчета с различна големина, разположени близо едни до други. Обривът при херпес зостер е съпроводен със силни болки, понякога стрелкащи болки, в някои случаи температура и обща отпадналост. Според засегнатия дерматом, клиничната картина може да бъде различна. При засягане на черепномозъчните нерви обривът се появява на лицето, а при засягане на горния клон на троичния нерв може да настъпи сериозно увреждане на зрението.
Лечението включва приложени на антивирусни препарати, витамини, болкоуспокояващи.
Изследването на антитела срещу VZV помага за поставянето на диагнозата и се използва за определяне на имунния статус след ваксиниране или предишно боледуване.
Какво определя изследването?
Серологичната диагностика на VZV инфекцията включва количествено определяне на антителата IgM, IgG и IgA срещу вируса в кръвен серум. Клиничната картина на варицела и херпес зостер е характерна и обикновено те се диагностицират на базата на характерните симптоми и признаци. Изследването на анти-VZV антителата се използва в случаите на антипично протичане на заболяването, при инфекции по време на бременност или при засягане на централната нервна система. При среща на организма с вируса се образуват антитела IgM, IgG и IgA.
IgM антителата са индикатор за скорошна среща с вируса, но не могат да разграничат първична от реактивирана инфекция. При първична инфекция IgG антитела може да не се установят, ако изследването се извършва скоро след появата на обрива. Образуването на IgG отнема около 2 седмици от началото на заболяването. Това налага двукратното изследване на анти- VZV IgG и отчитане на повишение на тяхното количество.
Кога да направя това изследване?
Изследването и количественото определяне на IgM и IgG антителата срещу VZV може да е полезно като:
- Диагностичен показател за диагностициране на остра инфекция;
- Диагностичен показател за доказване на скорошна инфекция;
- Определяне на имунния статус- при лица, които са боледували от варицела или са били ваксинирани.
Подготовка преди изследване
Не е необходима предварителна подготовка. Препоръчва се вземането на кръв да стане сутрин на гладно.
Проба
Взема се венозна кръв, от която се отделя серум.
Метод
Използва се ензимно-свързан имуносорбентен анализ (ELISA).
Референтни стойности
- IgG
Отрицателен резултат: <50 mIU/mL
Граничен резултат: 50 – 100 mIU/mL
Положителен резултат: >100 mIU/mL
- IgM
Отрицателен резултат: <20 U/mL
Граничен резултат: 20 – 25 U/mL
Положителен резултат: >25 U/mL
Интерпретация на резултатите:
Положителният резултат единствено за IgM антитела е показател за скорошна инфекция.
Положителен резултат едновременно за IgM и IgG антитела предполага скорошна инфекция с VZV.
Положителен резултат единствено за IgG антитела, показва, че лицето има антитела срещу VZV, в резултат на преболедуване от варицела или след ваксиниране.
Негативен резултат едновременно за IgG и IgM антитела показва, че организъм не се е срещал с вируса VZV.
Обикновено при реактивирана инфекция се установяват IgA и значително повишени IgG антитела.
Отрицателните резултати от серологичното изследване за антитела срещу VZV не отхвърля инфекция с вируса. Препоръчва се повторно изследване след 2-3 седмици. При имунокомпетентни лица интерпретацията на резултатите е затруднена. Интерпретацията на резултатите трябва да става от лекар в контекста на клиничната картина на пациента.
Източници:
https://www.mayocliniclabs.com/test-catalog/Clinical+and+Interpretive/61856
https://www.cdc.gov/chickenpox/lab-testing/lab-tests.html
http://www.antimicrobe.org/hisphoto/history/CID-evaluation-of-laboratory-methods-for-diagnosis-of-varicella.pdf
https://emedicine.medscape.com/article/1131785-overview#a
https://www.amboss.com/us/knowledge/Chickenpox
https://www.amboss.com/us/knowledge/Shingles