Варицелата (известна още като дребна шарка) е инфекциозно заболяване, което се причинява от вирус от семейството на херпесните вируси, наречен варицела-зостер вирус. Инфекцията с него представлява силно сърбящ обрив по цялото тяло. Варицелата е силно заразна за хора, които не са я преболедували и не са ваксинирани.
След като човек прекара варицела, варицела-зостер вирусът не напуска тялото. Той стои в латентна неактивна форма в нервните клетки, намиращи се в близост до гръбначния мозък. Години по-късно вирусът може да се реактивира и да причини заболяването херпес зостер. Херпес зостерът се характеризира със същия на вид обрив като варицелата, но силно болезнен. Ако човек, който не е карал варицела, е в контакт с обрива на болен от херпес зостер, с много висока вероятност може да се разболее от варицела.
Съдържание
Видове заболяване
Варицела – първоначална инфекция с херпес зостер вируса;
Херпес зостер – реактивиране на латентния варицела-зостер вирус.
Варицелата се причинява от вирус. Той се предава по въздушно-капков път или при директен контакт с обрива.
Херпес зостерът се причинява от същия вирус като варицелата. След прекарана дребна шарка вирусът се загнездва в нервната система и може след години да се реактивира под формата на херпес зостер. Причините за тази реактивация са неизяснени. Голямо значение се отдава на намаления имунитет. Обривът при херпес зостер е заразен, както този при варицелата.
Симптоми на заболяванията, предизвикани от херпес зостер вируса
Варицела
Сърбящият мехурчест обрив, характерен за дребната шарка, се появява 10-21 дни след контакт с болен от варицела и се задържа около 10 дни. Други симптоми на заболяването, които може да се появят един-два дни преди обрива включват:
Повишена телесна температура;
Загуба на апетит;
Главоболие;
Главоболие;
Обща отпадналост.
Обривът има три фази на развитие:
Папули – надигнати розови пъпки, които се появяват в първите няколко дни;
Везикули – папулите се превръщат в малки мехурчета, изпълнени с бистра течност, които се пукат около ден след появата си. В тази течност се намират вирусни частици, което я прави силно заразна;
Крусти – кори, които покриват спукалите се мехурчета.
Нови пъпки се образуват постоянно през първите няколко дни от заболяването, така че може едновременно да се наблюдават и трите стадия на обрива. Болният е заразен в периода от 48 часа преди появата на обрива до покриването на всички мехурчета с корички.
При здрави деца заболяването протича леко. При по-тежките случаи обривът пъпки могат да се появят в гърлото, очите, уретрата, влагалището и ануса.
Усложнения:
Бактериална инфекция на кожата, меките тъкани, костите, ставите и кръвообращението (сепсис);
Дехидратация;
Пневмония;
Енцефалит – възпаление на мозъка;
Синдром на токсичния шок.
Херпес зостер
Обривът при херпес зостер обикновено засяга малка част от едната страна на гръдния кош (класически по хода на едно от ребрата), но може да се появи и от едната страна на лицето, шията и други части на тялото. Обривът има същата характеристика като този при варицелата. Симптомите на херпес зостер инфекцията включват още:
Болка, парене, изтръпване или мравучкане в областта на обрива;
Чувствителност при докосване в областта на обрива;
Сърбеж;
Повишена телесна температура;
Главоболие;
Фоточувствителност;
Лесна уморяемост.
Обикновено първият симптом на херпес зостер е болката. При някои хора тя може да бъде много силна и да се сбърка със симптом на друго сериозно заболяване на сърцето, белия дроб или бъбреците. Някои пациенти имат болков синдром, характерен за зостер без въобще да развият обрив.
Усложнения на херпес зостерната инфекция
Постхерпетична невралгия – при някои хора болката продължава дълго след изчезване на обрива. Получава се, когато има увреждане на нервните влакна и те изпращат неправилна сетивна информация от кожата към мозъка;
Загуба на зрение;
Енцефалит;
Лицева парализа;
Намален слух;
Проблеми с равновесието;
Бактериална кожна инфекция.
Рискови фактори за заразяване
Рискови за заразяване с варицела-зостер вируса са хора, които не са прекарали заболяването и не са ваксинирани. Ваксината е препоръчителна за работещите с деца, които не са преболедували. Рисковите групи за развитие на усложнения включват:
Новородени, чиито майки не са карали варицела и не са били ваксинирани;
Юноши и възрастни – на колкото по-голяма възраст се разболеете от варицела, толкова по-тежко протича заболяването;
Бременни жени, които не са карали варицела;
Пушачи;
Хора с компрометирана имунна система – болни от СПИН, онкоболни на химиотерапия, болни но хронично лечение с кортикостероиди.
Всеки човек, които е прекарал варицела, може да развие херпес зостер. Факторите, които могат да повишат шанса за реактивация на вируса включват:
Възраст над 50 години – рискът нараства с напредване на възрастта. Някои експерти смятат, че половината от хората над 80 годишна възраст ще развият херпес зостер;
Компрометирана имунна система:
СПИН;
Раково заболяване;
Химио- и лъчетерапия;
Прием на кортикостероиди.
Превенция на заразяването
Най-ефективният начин за превенция на варицелата е ваксинацията срещу варицела-зостер вирус. Тя е ефективна при 98% от ваксинираните, а при останалите значително намалява тежестта на заболяването. Препоръчително е да се ваксинират:
Малките деца – в някои държави (напр. САЩ) ваксината за варицела е задължителна и се прави два пъти – между 12-тия и 15-тия месец и повторно между 4 и 6-годишна възраст;
Неваксинираните деца над 7-годишна възраст – децата между 7 и 12 години могат да получат двете дози на ваксината в разстояние на 3 месеца, а тези на 13 години – в разстояние на 4 седмици;
Неваксинираните възрастни, които не са карали варицела и имат висок риск от заразяване – работещите в системата на здравеопазването и образованието, пътуващите в региони, където варицелата е разпространена, военните, съжителстващите с малки деца и жените в детеродна възраст.
Ваксината не е одобрена за употреба при:
Бременни;
Хора с компрометирана имунна система;
Алергичните към желатин и антибиотика неомицин.
Херпес зостерът не може да се развие, ако не сте прекарали варицела. Следователно ваксината за варицела предпазва и от херпес зостер.
Диагноза на дребната шарка и херпес зостер
Диагнозата и на двете заболявания обикновено се поставя чрез оглед на обрива. Ако има някакво съмнение, могат да се направят кръвни изследвания и микробиологично изследване на посявка от течността от обрива.
Лечение на заболяванията
Варицела
Здравите деца с варицела обикновено не се нуждаят от лечение. Когато се инфектират, децата се поставят под карантина и се изчаква обривът да премине от само себе си. Ако сърбежът е много силен, може да се дадат антихистамини за облекчаване на симптомите. Избягвайте да чешете обрива, защото разчесването може да доведе до появата на белези или инфектиране на обрива. Ако детето Ви не може да спре да се чеше, изрежете дълбоко ноктите му и слагайте ръкавици на ръцете му, особено нощем.
Можете да облекчите сърбежа като:
Направите баня с хладка вода и сода за хляб;
Мажете обрива с каламинов лосион;
Консумиране на течно-кашава храна, ако обривът е засегнал и устната кухина.
При болни с висок риск от развитие на усложнения в първите 24 часа от появата на обрива трябва да се започне лечение с противовирусния препарат ацикловир или с интравенозен имуноглобулин. Тежките случаи се лекуват в болнични условия.
Херпес зостер
За херпес зостера няма дефинитивно лечение, но ранното започване на курс с противовирусни медикаменти (ацикловир, валацикловир) ускорява оздравителния процес и предпазва от развитие на усложнения.
Болковият синдром при херпес зостер се повлиява от:
Пластир с капсаицин;
Антиконвулсанти, напр. габапентин;
Трициклични антидепресанти, напр. амитриптилин;
Кремове, съдържащи лидокаин;
Медикаменти, съдържащи опиати, напр. кодеин;
Локални инжекции с кортикостероиди и локални анестетици.
В заключение, варицелата е вирусно заболяване, причислено към детските шарки. Поради това, че на определени периоди от време възникват епидемии, както и че не може да се избегне риска от усложнения, се смята, че ваксинацията би елиминирала заболяването.
