Съдържание
Сърдечно-съдова система и щитовидна жлеза
Тироксинът – хормон, секретиран от щитовидната жлеза, играе ключова роля в регулирането на сърдечната честота и обема на кръвта, която сърцето изтласква при всяко сърдечно съкращение. Поради това при хипертиреоидизъм често се наблюдават ускоряване на сърдечния ритъм (тахикардия) и нарушения на сърдечния ритъм (аритмия). Пациентите с хипертиреоидизъм често усещат своя пулс и имат неприятни усещания в сърдечната област. В допълнение, лечение с високи дози хормони на щитовидната жлеза може също да доведе до сърдечна аритмия.
Едно от първите неща, които пациентите забелязват след успешното лечение на хипертиреоидизма, е бързото нормализиране на сърдечния пулс. Въпреки това, когато причината за аритмията е недиагностицирано заболяване на щитовидната жлеза, пациентите могат да бъдат подложени на дълготрайна терапия за корекция на ритъма, която не дава резултат. Причината е, че основното заболяване – проблемът с щитовидната жлеза – остава нелекувано и симптомите продължават.
При хипотиреоидизъм сърдечният ритъм може да се забави до под 70 удара в минута. Освен това пациентите често имат повишени нива на холестерол, който не се понижава дори с диета и лекарства. Ако недостигът на хормоните на щитовидната жлеза не се компенсира своевременно, рискът от инфаркт и инсулт значително нараства.
При диагностициране на подобни проблеми е необходимо да се направи преоценка на състоянието на щитовидната жлеза и да се осигури адекватна доза хормони на щитовидната жлеза. Това лечение трябва да продължи дълго време под внимателно наблюдение. Освен това e важно редовното проследяване на сърдечната функция и нивата на холестерол, за да се избегнат сериозни усложнения като сърдечносъдови заболявания.
Също така е важно да се отбележи, че тироксинът влияе не само на сърдечната функция, но и на метаболизма на целия организъм. Проблемите с щитовидната жлеза могат да доведат до редица други симптоми като умора, промени в теглото, косопад и депресия. Регулярните медицински прегледи и изследвания на щитовидната функция са от съществено значение за ранното откриване и адекватното лечение на тези нарушения.
Остеопороза и щитовидна жлеза
Остеопорозата може да се развие в резултат на самото заболяване на щитовидната жлеза или като страничен ефект от приеманите лекарства за лечение на щитовидната жлеза. Пациентите, които са изложени на риск от развитие на остеопороза, трябва да бъдат под постоянен лекарски контрол. Остеопорозата е състояние, при което костите стават крехки и склонни към счупвания. То често се свързва с хормонални промени като например тези, причинени от заболявания на щитовидната жлеза. Хипертиреоидизмът може да ускори костната резорбция, водейки до загуба на костна маса. В допълнение, дългосрочната употреба на синтетични хормони на щитовидната жлеза, особено в по-високи дози, може да повлияе отрицателно на костната плътност.
Нарушения на менструалния цикъл и щитовидна жлеза
При менструални проблеми първо се изследват нивата на половите хормони като естроген и прогестерон в кръвта на жените. Важно е да се има предвид, че нарушения в менструалния цикъл могат да бъдат причинени и от хипотиреоидизъм или хипертиреоидизъм дори когато нивата на половите хормони са в норма.
В такива случаи основното внимание се насочва към лечението на нарушенията на щитовидната жлеза. След стабилизиране на хормоните на щитовидната жлеза лечението на менструалното нарушение обикновено се започва след период от 3-6 месеца.
Допълнителни данни: Щитовидната жлеза играе ключова роля в регулирането на метаболизма и хормоналния баланс в организма. Проблемите с щитовидната жлеза могат да повлияят на менструалния цикъл по различни начини. При хипотиреоидизъм може да се наблюдават по-дълги и по-тежки менструални цикли, докато при хипертиреоидизъм менструалните цикли могат да станат по-къси и по-леки или дори да спрат изцяло.
Освен това жените с нарушения на щитовидната жлеза могат да изпитват и други симптоми като умора, промени в теглото, депресия или тревожност, които също могат да повлияят на менструалния цикъл. Затова е важно да се извършат цялостни хормонални изследвания, включително на тиреоидните хормони (TSH, FT4, FT3), за да се установи точната причина за менструалните проблеми.
Лечението на нарушенията на щитовидната жлеза може да включва прием на левотироксин при хипотиреоидизъм или антитиреоидни лекарства и бета-блокери при хипертиреоидизъм. След като функцията на щитовидната жлеза бъде нормализирана, менструалният цикъл обикновено също се възстановява. В някои случаи може да се наложи допълнително гинекологично лечение, но това обикновено се определя от специалист след наблюдение и оценка на състоянието на пациента в продължение на няколко месеца.
Заболявания на щитовидната жлеза и безплодие
Нарушенията на щитовидните хормони при жените могат да доведат до проблеми с овулацията, нарушения на менструалния цикъл и дори безплодие. Както повишените, така и понижените нива на щитовидните хормони оказват неблагоприятно въздействие върху репродуктивните функции при жените. Поради тази причини преди започване на лечение на пациентки с диагноза стерилитет е необходимо да се проведат изследвания на щитовидната жлеза. При мъжете със заболявания на щитовидната жлеза се наблюдават нарушения в подвижността на сперматозоидите, което също може да доведе до безплодие. Затова преди започване на лечение на пациенти от мъжки пол, диагностицирани с безплодие, е важно да се извършат изследвания на функцията на щитовидната жлеза.
Допълнителни данни: Щитовидната жлеза влияе на множество физиологични процеси, включително на репродуктивната система. При жените хипотиреоидизмът може да предизвика ановулация (липса на овулация), олигоменорея (редки менструации) или аменорея (липса на менструация). Хипертиреоидизмът, от своя страна, може да доведе до хиперменорея (обилни менструации) или полименорея (чести менструации).
При мъжете хипотиреоидизмът може да причини намалена либидо, еректилна дисфункция и намалена подвижност на сперматозоидите. Хипертиреоидизмът може да доведе до намалено качество на сперматозоидите и дори до гинекомастия (увеличаване на мъжките гърди). Важно е да се извършват не само основни изследвания на нивата на TSH, FT4 и FT3, но и антитела срещу щитовидната жлеза като TPOAb и TgAb, за да се идентифицират автоимунни заболявания като Хашимото или Базедова болест. Тези изследвания ще помогнат за по-точна диагноза и по-ефективно лечение, което ще подобри репродуктивните възможности на пациентите. Ранната диагностика и лечение на щитовидните заболявания могат значително да подобрят шансовете за успешно забременяване и раждане на здраво дете както при жените, така и при мъжете.
Заболявания на щитовидната жлеза сред кърмачетата
Заболяванията на щитовидната жлеза при кърмачета често са резултат от нарушения на щитовидната жлеза при майката по време на бременността. В някои случаи дори без наличие на заболяване при майката при новородените могат да се открият хипер- или хипотиреоидни възли.
Въпреки че е рядко, понякога щитовидната жлеза на кърмачето не се развива правилно – състояние, известно като аплазия на щитовидната жлеза. Друга възможна аномалия е неправилното разположение на щитовидната жлеза. Най-честото и сериозно заболяване на щитовидната жлеза при кърмачета е недостигът на щитовидни хормони, или неонатален хипотиреоидизъм. Този дефицит води до значителни затруднения във физическото и интелектуалното развитие на бебетата.
Успешното лечение обикновено води до нормално развитие, но при нелекувани случаи са неизбежни сериозни физически и умствени нарушения. Поради това ранната диагностика е от съществено значение.
Честотата на това заболяване варира в зависимост от страната и чувствителността на използваните скринингови тестове. В Европа се счита, че едно на всеки 3 300 бебета страда от дефицит на щитовидни хормони. При липса на лечение тези деца могат да развият сериозен умствен дефицит.
Допълнителни данни: При новородените с неонатален хипотиреоидизъм ранното откриване и започване на заместителна терапия с левотироксин е критично важно. Скринингът за хипотиреоидизъм обикновено се извършва през първите дни след раждането и включва измерване на нивата на TSH и FT4 в кръвта на новороденото. В страни с добре организирани здравни системи този скрининг е рутинен и задължителен, което значително намалява риска от пропусната диагноза и последващи усложнения.
При кърмачета с хипотиреоидизъм родителите трябва да бъдат информирани за важността на редовното приемане на предписаните медикаменти и необходимостта от чести медицински прегледи за мониторинг на състоянието и коригиране на дозите при нужда.
Изменения на космите и ноктите при заболявания на щитовидната жлеза
Заболяванията на щитовидната жлеза, особено тези, свързани с дефицит на хормоните на щитовидната жлеза (хипотиреоидизъм), влияят неблагоприятно на здравето на всички тъкани, които са в контакт с външната среда, като ноктите, кожата и косата. При пациенти с дефицит на щитовидни хормони се наблюдават чупливи нокти, разслояване и поява на белезникави петна по ноктите. При хипертиреоидизъм често се наблюдава загуба на коса. Въпреки че загубата на коса е по-рядка при хипотиреоидизъм, структурата на косъма е значително нарушена.
Хипотиреоидизмът може да предизвика суха, груба и люспеста кожа, както и блед тен. Ноктите стават по-тънки и склонни към разслояване, а растежът им се забавя. Косата става суха, груба и склонна към накъсване, като може да се наблюдава и изтъняване на веждите.
При хипертиреоидизъм кожата често става топла и влажна поради повишеното кръвообращение и метаболитна активност. Косопадът може да бъде дифузен, засягайки цялата коса, и често води до изтъняване на косата по целия скалп. Ноктите могат да се развиват бързо, но често са меки и лесно чупливи.
Важно е да се отбележи, че симптомите, свързани с ноктите, кожата и косата, могат да бъдат първите признаци на проблеми с щитовидната жлеза и трябва да бъдат разглеждани сериозно. Ранната диагностика и адекватното лечение на щитовидните заболявания могат значително да подобрят качеството на живот на пациентите и да предотвратят по-нататъшни усложнения. Лечението обикновено включва хормонозаместителна терапия с левотироксин за хипотиреоидизъм и антитиреоидни лекарства или радиоактивен йод за хипертиреоидизъм. Подобрението в състоянието на ноктите, кожата и косата обикновено настъпва след стабилизиране на хормоналните нива.
Заболявания на щитовидната жлеза и затлъстяване
Един на всеки четирима души с наднормено тегло изпитва латентен (субклиничен) дефицит на щитовидни хормони. Тези хормони регулират скоростта на нашия метаболизъм. Когато щитовидната жлеза произвежда недостатъчно количество хормони, метаболизмът се забавя, което води до затлъстяване. Най-често затлъстяването се проявява около корема. При пациенти, които желаят да отслабнат, първо трябва да се измерят нивата на щитовидните хормони, като например TSH, който се използва като скринингов тест.
Латентният дефицит на щитовидни хормони често остава незабелязан, тъй като симптомите могат да бъдат леки или неспецифични. Освен наддаване на тегло, пациентите могат да изпитват умора, студени крайници, суха кожа и коса, както и депресивни състояния. Скринингът на TSH (тиреостимулиращ хормон) е първата стъпка в диагностицирането на субклиничен хипотиреоидизъм. Повишените нива на TSH могат да показват недостатъчна функция на щитовидната жлеза, дори когато нивата на Т3 и Т4 (основните щитовидни хормони) са все още в нормални граници.
За да се установи точната причина за наднорменото тегло и да се осигури ефективно лечение, е важно да се проведат допълнителни изследвания на нивата на свободния Т4 и свободния Т3, както и тестове за наличие на антитела срещу щитовидната жлеза, които могат да показват автоимунни заболявания като Хашимото.
Други здравни ефекти при заболявания на щитовидната жлеза
При хипотиреоидизъм се наблюдават също чревна непроходимост и хронична умора, докато при хипертиреоидизъм може да има диария и гадене. При повечето заболявания на щитовидната жлеза могат да се наблюдават амнезия, болки в ставите, спазми, умора, загуба на мотивация, склонност към депресия и намалено либидо.
Всяко разстройство в хормоните на щитовидната жлеза влияе на всички системи в тялото и причинява значими здравословни проблеми. Тази толкова важна хормонална система трябва да се контролира редовно. Консултирайте се с вашите лекари и проследявайте нивата на TSH и T4 в кръвта.
Хормоните на щитовидната жлеза играят ключова роля в регулирането на метаболизма, сърдечно-съдовата функция, нервната система и други важни процеси в организма. При хипотиреоидизъм забавената обмяна на веществата може да доведе до наддаване на тегло, студени крайници и суха кожа. В същото време хипертиреоидизмът ускорява метаболизма, което може да причини непреднамерена загуба на тегло, повишено потене и нервност.
Неврологичните симптоми като амнезия и умора могат да бъдат особено тревожни и да повлияят на качеството на живот на пациента. Болките в ставите и мускулните спазми могат да ограничат физическата активност и да влошат общото състояние на пациента. Намаленото либидо и депресията могат да доведат до социална изолация и проблеми в личния живот. Редовното наблюдение и контрол на щитовидните хормони е от съществено значение за поддържане на доброто здраве. Препоръчва се пациентите да следват препоръките на своите лекари, да провеждат периодични изследвания и да обсъждат всички нови симптоми или промени в състоянието си.
Изследване | Съдържание | Цена | Поръчай |
---|
Референции: https://my.clevelandclinic.org/health/diseases/8541-thyroid-disease
https://en.wikipedia.org/wiki/Thyroid_disease
https://www.hopkinsmedicine.org/health/conditions-and-diseases/disorders-of-the-thyroid
https://www.niddk.nih.gov/health-information/endocrine-diseases/hyperthyroidism