Западнонилската треска (Encephalitis Nili occidentalisе, на английски West Nile fever) е трансмисивно вирусно заболяване при хора и животни (зооноза), причинено от вируса на Западен Нил (West Nile Virus), който принадлежи към семейството на флавивирусите. Болестта се предава основно чрез ухапване от заразени комари, които са преносители на вируса. Най-честите симптоми включват треска, главоболие, мускулни болки и в някои случаи обрив. Повечето хора, заразени с вируса на Западен Нил, развиват леки или умерени симптоми, но в редки случаи заболяването може да доведе до сериозни неврологични усложнения като менингит или енцефалит, които могат да бъдат животозастрашаващи.
Рисковите фактори за тежко протичане на заболяването включват напреднала възраст, отслабена имунна система и хронични заболявания. Няма специфично лечение за западнонилската треска, като терапията е насочена към облекчаване на симптомите и подкрепа на организма по време на възстановяването. Профилактиката включва избягване на ухапвания от комари чрез използване на репеленти и носене на защитни дрехи.
Етиология (причинител)
Етиологията на западнонилската треска е свързана с вируса на Западен Нил (West Nile Virus), който принадлежи към семейството Flaviviridae и рода Flavivirus. Този вирус е РНК-вирус, който се предава основно чрез ухапвания от заразени комари, най-често от вида Culex. Комарите се заразяват, когато ухапят птици, които са основните естествени резервоари на вируса.
Птиците играят ключова роля в поддържането и разпространението на вируса, като те могат да имат високи нива на виремия (наличие на вируса в кръвта), което позволява на комарите да се заразят и да продължат цикъла на предаване. Вирусът може да зарази и други животни, включително коне и хора, но те обикновено са крайни гостоприемници и не допринасят за по-нататъшното разпространение на вируса.
Освен чрез ухапване от комари, вирусът може да се предаде и по други начини, макар и рядко, като кръвопреливане на заразена кръв, органна трансплантация или от майка на плод по време на бременност. Западнонилската треска не се предава от човек на човек чрез директен контакт.
Патогенеза (механизъм на развитие)
Патогенезата на западнонилската треска включва няколко етапа от момента на инфекцията до развитието на клиничните симптоми:
Входна врата и първична репликация. Вирусът навлиза в организма чрез ухапване от заразен комар. След ухапването вирусът навлиза в кръвта и се разпространява в регионалните лимфни възли. Тук се осъществява първичната репликация на вируса, което води до лека виремия (разпространение на вируса в кръвната циркулация).
Системна виремия. След първичната репликация вирусът се разпространява чрез кръвта към различни органи и тъкани, включително черния дроб, далака и кожата. В този стадий много хора може да развият леки симптоми или да липсват такива. При някои индивиди имунната система успешно ограничава инфекцията на този етап, и те се възстановяват без сериозни усложнения.
Централна нервна система (ЦНС). В редки случаи, при определени индивиди, вирусът успява да премине кръвно-мозъчната бариера и да инфектира централната нервна система. Веднъж попаднал в мозъка и гръбначния мозък, вирусът причинява възпаление, което може да доведе до сериозни неврологични заболявания като енцефалит, менингит или менингоенцефалит. Тежестта на заболяването в този стадий зависи от възрастта на пациента, състоянието на имунната система и наличието на съпътстващи заболявания.
Имунен отговор. Имунната система реагира на инфекцията чрез продукция на антитела и активиране на клетъчния имунитет, който се опитва да ограничи и елиминира вируса. При пациенти с ефективен имунен отговор инфекцията може да бъде ограничена и симптомите да останат леки или умерени. При тежки случаи възпалителните процеси могат да доведат до трайни неврологични увреждания или дори до смърт.
Клинична картина
Клиничната картина на западнонилската треска варира значително, като при повечето хора инфекцията протича безсимптомно или с леки симптоми. Въпреки това при някои пациенти могат да се развият по-тежки форми на заболяването, включително неврологични усложнения.
Основни клинични форми:
Асимптоматична инфекция
Около 70-80% от заразените с вируса нямат никакви симптоми и не развиват заболяване.
Лека форма (грипоподобна инфекция)
Среща се при около 20-30% от заразените. Симптомите включват:
Треска (повишена температура)
Главоболие
Умора и отпадналост
Мускулни и ставни болки
Гадене и повръщане
Подуване на лимфни възли
Обрив (макулопапулозен) – среща се при част от пациентите и обикновено обхваща гръдния кош, гърба и ръцете.
Симптомите обикновено продължават от няколко дни до една седмица и отшумяват сами.
Тежка форма (невроинвазивна болест)
Среща се при по-малко от 1% от заразените. Най-често се наблюдава при възрастни хора, хора с отслабена имунна система или хронични заболявания. Симптомите включват:
Висока температура
Силно главоболие
Скованост на мускулите на врата
Объркване и дезориентация
Загуба на съзнание, кома
Тремор, конвулсии
Мускулна слабост или парализа (особено в крайниците)
Нарушения в говора, координацията и зрението
Тежката форма може да се прояви като:
Менингит (възпаление на менингите)
Енцефалит (възпаление на мозъка)
Остър флакциден паралич – подобен на полиомиелит, водещ до парализа
Прогноза
Прогнозата при западнонилската треска зависи от тежестта на протичане на заболяването и общия здравен статус на пациента:
Лека форма
Прогнозата за пациенти с лека форма на западнонилска треска е много добра. Повечето хора се възстановяват напълно в рамките на няколко дни до седмица, без трайни последици.
Въпреки това някои пациенти могат да изпитат продължителна умора или слабост, която може да продължи седмици или дори месеци след изчезването на другите симптоми.
Тежка форма
Прогнозата за пациенти с тежка форма на западнонилска треска е по-неблагоприятна, особено при възрастни хора, хора с отслабена имунна система или хронични заболявания.
Смъртност. При тежките форми като енцефалит, менингит или остър флакциден паралич смъртността варира между 10% и 20%. По-възрастните пациенти са с по-висок риск от летален изход.
Трайни увреждания. Пациентите, които преживеят тежка форма на заболяването, често имат дълготрайни неврологични проблеми, като мускулна слабост, парализа, когнитивни дефицити, или хронични главоболия. Възстановяването може да бъде продължително и понякога непълно.
Асимптоматична инфекция
При хората, които са заразени, но не развиват симптоми, прогнозата е отлична, тъй като те не изпитват никакви здравословни проблеми в резултат на инфекцията.
Диагноза
Диагнозата на западнонилската треска се основава на комбинация от клинична картина, епидемиологична анамнеза и лабораторни изследвания. Ето основните стъпки за поставяне на диагнозата:
Клинична оценка
Симптоми. Лекарят оценява наличието на симптоми като треска, главоболие, мускулни болки, кожен обрив, както и по-сериозни неврологични симптоми като скованост на врата, объркване или парализа.
Епидемиологична анамнеза. Важно е да се установи дали пациентът е бил изложен на риск от ухапване от комари в ендемични райони или дали е имал контакт с места, където е известно наличие на вируса.
Лабораторни изследвания
Серологични тестове:
ELISA (Enzyme-Linked Immunosorbent Assay) за откриване на специфични IgM и IgG антитела срещу вируса на Западен Нил в серума или цереброспиналната течност (CSF). IgM антителата обикновено се появяват в ранния стадий на инфекцията и са показател за скорошна инфекция.
PCR (Полимеразна верижна реакция). Използва се за директно откриване на вирусна РНК в кръвта или цереброспиналната течност. PCR е полезен за потвърждаване на диагнозата в ранните етапи на инфекцията.
Проба от цереброспинална течност (Лумбална пункция). При подозрение за невроинвазивна форма на заболяването (като енцефалит или менингит) лумбалната пункция може да покаже повишени нива на протеини и белите кръвни клетки в CSF, както и наличието на специфични антитела или вирусна РНК.
Образни изследвания
Компютърна томография (КТ) или магнитен резонанс (МР): Могат да се използват при пациенти със съмнение за невроинвазивна болест, за да се изключат други причини за неврологичните симптоми и да се оцени състоянието на мозъка.
Диференциална диагноза
Важно е да се изключат други заболявания със сходни симптоми като грип, други арбовирусни инфекции (например денга или зика), бактериални менингити и енцефалити.
Лечение
Лечението на западнонилската треска е предимно симптоматично и поддържащо, тъй като няма специфично антивирусно средство, насочено срещу вируса на Западен Нил. Лечението зависи от тежестта на заболяването и включва следните подходи.
Лечение на лека форма на Западнонилска треска
Постелен режим. Пациентите се съветват да стазват постелен режим и да почиват достатъчно, за да подпомогнат имунната система в борбата с инфекцията.
Хидратация. Поддържането на адекватен прием на течности е важно за предотвратяване на дехидратация, особено при наличие на треска и изпотяване.
Обезболяващи и антипиретици. Лекарства като парацетамол (ацетаминофен) или ибупрофен могат да се използват за облекчаване на симптоми като треска, главоболие и мускулни болки. Аспирин трябва да се избягва, особено при деца, поради риск от развитие на синдрома на Рейе.
Лечение на тежка форма на западнонилска треска (невроинвазивна форма)
Хоспитализация: Пациентите с тежка форма на заболяването, като енцефалит, менингит или остра мускулна слабост, често се нуждаят от болнично лечение.
Поддържаща терапия, която включва:
Интравенозна (IV) хидратация за поддържане на електролитния баланс и хидратация.
Поддържане на дишането. В случаи на тежък енцефалит или дихателна недостатъчност може да се наложи изкуствена вентилация.
Антиконвулсанти. При пациенти с гърчове се прилагат лекарства за контрол на гърчовете.
Лекарства за намаляване на вътречерепното налягане. При тежки случаи на мозъчен оток може да се използват кортикостероиди или осмотични диуретици.
Рехабилитация: При пациенти с неврологични увреждания може да се наложи продължителна физикална терапия, рехабилитация и подкрепа за възстановяване на моторните функции и когнитивните способности.
Експериментални и допълнителни терапии
Интерферони. В някои проучвания са изследвани интерферони като потенциално лечение, но техният ефект не е напълно доказан и не се използват рутинно.
Имуноглобулини. Опитите за използване на интравенозни имуноглобулини (IVIG) също са в процес на изследване, но към момента не са част от стандартната терапия.
Превантивни мерки
Предотвратяване на ухапвания от комари. Използването на репеленти, носенето на защитни дрехи и избягването на места с висока популация на комари са ключови за предотвратяване на инфекцията.
Ограничаване на разпространението на комарите. Отстраняването на стоящи води около жилищните райони намалява местата за размножаване на комарите.
Аз съм лекар със специалност по Ревматология, започнал професионалния си път в клиниката по Ревматология към УМБАЛ „Свети Георги“ гр. Пловдив, където работя и към настоящия момент. Работя и в доболничната помощ в МЦ „Медикс Сърджъри“ гр. Карлово.
Квалификация:
Медицина, Медицински университет, Пловдив
Специалност по Ревматология, МУ Пловдив
Магистратура по Здравен Мениджмънт, БСУ
Допълнителни квалификации:
2019 г. Ултразвукова мускулно-ставна ехография, Ултразвуково измерване на костна плътност, вътреставни и периставни апликации на лечебно вещество
2023 г. – Капиляроскопия и поляризационна микроскопия в ревматологичната практика.
Експертна дейност:
Член на експертна комисия за отпускане на скъпоструващи лекарства от НЗОК
Членство в научни и съсловни организации:
Български лекарски съюз
Българско дружество по Ревматология
Българска асоциация за мускулно-скелетен ултразвук
