Бременността започва с оплождането на яйцеклетката от сперматозоида (т. нар. концепция) и включва периода на развитие на ембриона/ фетуса до неговото раждане. С възникването на бременността в женския организъм започват редица физиологични промени, чрез които майчиният организъм се адаптира анатомично и функционално за износването и раждането на пълноценен човешки организъм.
Обикновено около седмица след закъснението на редовния менструален цикъл, може да се направи тест за бременност, който да установи наличие на такава.
Нормалната продължителност на бременността е 280 дни (40 гестационни седмици) или 10 лунарни месеца (един лунарен месец има 28 дни – колкото трае един лунен цикъл). Условно бременността се разделя на 3 тримесечни периода (триместъра):
Оплождането се случва между зряла женска и мъжка полова клетка. Зрялата яйцеклетка (женска полова клетка) се отделя от яйчника при овулацията. Тя попада в маточната тръба, къде може да бъде оплодена. Мъжките полови клетки се образуват от тестисите при процеса сперматогенеза, който е непрекъснат процес. Понякога здравословни причини могат да затруднят процеса на забременяване, затова е препоръчително да се направят предварителни изследвания.
Зрялата яйцеклетка се опложда от сперматозоида, за да се случи оплождането (т.нар. концепция). Оплождането на яйцеклетката се случва в маточната тръба (Фалопиева тръба). Голям брой сперматозоиди достигат яйцеклетката и „я атакуват”, но само един успява да преодолее нейните обвивки и да проникне в нея. Оплождането се означава като ден 0 от бременността. С помощта на т.нар. калкулатор за бременност може да се изчисли кой е денят на забременяваме и евентуалният термин, на който да се очаква раждането.
При оплождането на яйцеклетката от сперматозоида се формира зигота – оплодена яйцеклетка. Зиготата преминава по Фалопиевата тръба до матката. Това е моментът, в който се определя генетична подредба на плода и неговия пол.
При своето придвижване по маточната тръба, тя се дели многократно, при което се получава мехурче от клетки, подредени в два слоя – бластоцист. Придвижването на зиготата и деленето ѝ до формирането на бластоциста се случва между 1 – 5-и ден след оплождането.
На 6-и ден бластоцистът попада в матката и се имплантира в нейната лигавица – случва се т.нар. имплантация или зачатие. Ако имплантацията настъпи на друго място, например в маточната тръба или в коремната кухина, тя се нарича извънматочна бременност.
Оформяне на ембриона и плацентата
По време на имплантацията е възможно жената да получи леко прокървяване. При някои жени то може да имитира менструация и да бъде сметнато за цветна бременност.
След имплантацията започва образуването на плацентата и другите плодни придатъци. От бластоцистът се формира ембрионален диск – отначало двуслоен, който по-късно става трислоен. От трислойния ембрионален диск се образуват органите от всички системи на бъдещия човешки организъм – процесът се нарича органогенеза и протича между 5 – 8-а гестационна седмица.
След имплантацията започва отделянето на човешкия хорионгонадотропен хормон от клетките около ембриона. Тогава могат да бъдат направени както уринен, така и кръвен тест за бременност.
Ембрионът (зародишът) се развива по време на ембрионалния период – от оплождането на яйцеклетката до края на 8-а гестационна седмица. Органогенезата е част от ембриогенезата. До края на 8-а гестационна седмица са формирани органите на дихателната, сърдечно-съдовата и нервната система, ушите, очите и крайниците, както и външните полови органи. След завършването на органогенезата и ембриогенезата, започва феталния период. При фетуса (плода) органите и системите са формирани. Феталният период завършва с раждането.
Промени в организма на жената по време на бременност по седмици
С бременността в женския организъм настъпват някои промени. Повишават се нивата на прогестерона. По-високият прогестерон понижава тонусът на кръвоносните съдове, което води до повишаване на сърдечната честота, повишен сърдечен дебит, а в някои случаи може да се наблюдават разширени вени и отоци на долните крайници. За отоците допринасят повишеният плазмен обем на кръвта и по-ниското осмотично налягане на плазмата при бременната жена.
Кислородната консумация се повишава – прогестеронът стимулира дихателния център в мозъка, а наред с това се понижава съдържанието на въглеродния диоксид в кръвта. С растежа на плода се повишава и вътрекоремното налягане – диафрагмата се измества нагоре и намалява обема на гръдният кош. Може да се прояви задух при по-сериозно усилие. При бременните се наблюдава повишено слюноотделяне и забавяне на перисталтиката, което води до констипация и образуване на газове. Това са едни от най-честите симптоми на бременност.
Опорно-двигателната система също търпи промени – ставните връзки предимно на таза се отпускат. Гърдите и матката нарастват по размер. По кожата се появяват стрии, хиперпигментни петънца – хлоазма, хиперпигментация на ареолите около зърната, хиперпигментация по срединната линия на корема. Бременната жена уринира по-често, увеличено е съдържанието на глюкоза в урината. При бременните в първата половина от бременността се повишава инсулиновата чувствителност, а във втората половина се повишава инсулиновата резистентност. Повишава се чревната абсорбция на калций, необходим за развитието на скелета на плода.
Бременността води и до промени в лабораторни показатели – при изследване на пълна кръвна картина се открива увеличен броя на еритроцитите и левкоцитите и понижен броя на тромбоцитите, а също и понижения на хемоглобина. Биохимичните показатели включват понижение на серумният албумин, повишени нивата на холестерола и триглицеридите. Повишават се и серумните нива на щитовидните хормони Т3 и Т4.
След раждането женският организъм се възстановява, матката намалява по размери и достига тези при небременна жена. Лактацията през този период е жизненоважна за процесът на кърменето.
