С-пептидът се състои от верига от 31 аминокиселини и представлява средната част на проинсулиновата молекула. В процеса на биосинтеза на инсулин С-пептидът се получава като резултат от разцепването на молекулата на предшественика на проинсулина. Той се съхранява в секреторните гранули на бета клетките на панкреаса.
Инсулинът и С-пептидът се секретират от панкреаса и навлизат в кръвообращението през порталната вена на черния дроб. В черния дроб поне 50% от инсулина се свързва с рецепторите, инициира специфични чернодробни ефекти и след това се разгражда. Молекулите на инсулина, които преминават през черния дроб, попадат в голямата циркулация, където се свързват с периферните инсулинови рецептори. С-пептидът се отстранява от бъбреците с урината.
Доскоро С-пептидът се считаше само за лабораторен параметър, но последните проучвания показват, че той има свой профил на активност, особено върху ендотелните клетки на кръвоносните съдове и синтеза на азотен оксид (NO), важен за нормалната микроциркулация.
Съдържание
Препоръки за определяне на С-пептид
Изследването на С-пептид се препоръчва в следните случаи:
оценка на пациенти с хипогликемии на гладно;
определяне на остатъчната секреция на панкреаса при инсулинозависимите диабетици, особено във фазата на въвеждане на инсулин;
Необходима е обработка след вземане на кръвна проба – серумът се отделя чрез центрофугиране, работи се с пресен кръвен серум. Ако това не е възможно, серумът се съхранява при 2-8 ° C или -20 ° C
Обем на пробата
минимум 0.5 ml серум
Причини за отхвърляне на пробата
хемолизиран образец
Стабилност на пробата
отделеният серум е стабилен 24 часа при 2-8 ° С; 1 месец при -20 ° C;
Метод
имунохимичен с откриване на хемилуминесценция (CLIA)
Референтни стойности
1.1 – 4.4 ng/mL
Коефициент на конверсия: mL x 0.33333 = nmol / L; nmol / Lx 3.0 = ng / mL.
Граница за откриване
0,05 ng / mL
Интерпретация на резултатите
Пациентите с инсулин-секретиращи тумори имат повишени нива на ендогенен инсулин и С-пептид. За разлика от това, пациентите с хипогликемия имат ниски нива на С-пептид в присъствието на повишен серумен (екзогенен) инсулин.
В случай на нисък глюкозен толеранс, повишаване на С-пептида по време на изследването за глюкозен толеранс води до инсулинова резистентност.
Диференциацията между диабет тип I и тип II се извършва чрез едновременното определяне на глюкозата и С-пептида в изследването за орален глюкозен толеранс. Концентрацията на С-пептид е ниска при диабет тип I и нормална / висока при диабет тип II. Важното е разграничаването между латентен или късен автоимунен диабет тип I (LADA) от диабет тип II. Латентния или късния автоимунен диабет тип I има ниска концентрация на специфични автоантитела.
Ограничения и смущения
Нивото на С-пептид е повишено при пациенти с хронична бъбречна недостатъчност. При оценката на хипогликемията определянето на нивото на инсулин и С-пептид не е показано, ако нивото на серумната глюкоза е по-високо от 60 mg/dL
Аналитични смущения в изследването и неубедителни резултати се наблюдават при:
лечение с биотин във високи дози (> 5 mg / ден); поради това се препоръчва да се вземе кръв най-малко 8 часа след последното приложение
много високи титри на антистрептавидин и анти-рутениеви антитела
ИНФО Цена за изследване на С-пептид:
Изследване
Цена
Поръчай
Можете да заявите този тест онлайн
Заявете изследванията си онлайн и спестете 5% от стойността им
