Ендокринната система се състои от жлези с вътрешна секреция. Това са хипоталамус, хипофиза, щитовидна жлеза, паращитовидни жлези, надбъбречни жлези, епифиза, яйчници и тестиси.
Функция
Жлезите с вътрешна секреция произвеждат и секретират хормони. Тези хормони които имат широк спектър от функции в организма. Те контролират много и различни телесни функции, като: дишане, метаболизъм, репродукция, сетивно възприятие, движение, сексуално развитие, интелектуално развитие, растеж и други. Хормоните се произвеждат от жлезите и се секретират чрез кръвта към различните тъкани в организма. Те изпращат сигнали до тези тъкани, за да управляват функциите им. Когато жлезите не произвеждат нужното количество хормони или произвеждат прекалено голямо количество, се развиват заболявания, които могат да засегнат много аспекти от живота.
Хипоталамус. Хипоталамусът произвежда хормони, които стимулират дейността на хипофизата. Той е отговорен за поддържането на телесната температура, глада, настроението и отделянето на хормони от други жлези, както и контролира жаждата, съня и сексуалния нагон.
Хипофиза. Считана за „диригент на жлезите с вътрешна секреция“. Хипофизата се състои от две части – предна и задна част.
Предната част на хипофизата или аденохипофизата произвежда хормони, стимулиращи функциите на другите жлези с вътрешна секреция като щитовидна жлеза, надбъбречни жлези, полови жлези и други. Това са съответно – тиреотропен хормон (ТСХ), адренокортикотропен хормон (АКТХ), гонадотропен хормон (ГТХ). Аденохипофизата секретира и соматотропен хормон, стимулиращ разстежа и развитието на човека. Задната част на жлезата или неврохипофизата секретира хормоните антидиуретичен хормон (вазопресин) и окситоцин.
Паращитовидни жлези (околощитовидни жлези). Тези жлези секретират хормона паратхормон. Този хормон контролира количеството калций и фосфор в организма.
Панкреас или задстомашна жлеза. Тази жлеза се състои от две части: екзокринна, произвеждаща храносмилателни ензими, и ендокринна част. Ендокринната част се състои от така наречените Лангерхансови острови, които представляват ступвания на специални клетки. Клетките на островите произвеждат хормона инсулин, който стимулира да се метаболизирането на кръвната захар. Клетките и островите произвеждат и хормона глюкагон, който е антагонист на инсулина и води до повишаване на нивото на кръвната захар.
Щитовидна жлеза. Щитовидната жлеза произвежда хормоните трийодтиронин (Т3), тетрайодтиронин (Т4). Тези хормони свързани с интензивността на протичане на метаболитните процеси в организма, с производството на топлина, кислородна консумация от клетките и сърдечната честота.
Надбъбречни жлези. Надбъбречните жлези се състоят от кора и сърцевина. Кората има 3 слоя – зона фасцикулата, зона гломерулоза и зона ретикуларис. Зона фасцикулата и зона ретикуларис синтезират половите хормони, които стимулират развитието на мъжки полови белези и имат анаболен ефект към белтъчния метаболизъм. Зона фасцикулата и зона ретикуларис също синтезират и хормоните глюкокортикоиди или кортизол. Зона гломерулоза произвежда хормоните минералкортикоиди, които регулират главно натриевия и калиевия баланс. Надбъбречните жлези произвеждат хормоните, които контролират сексуалния нагон и кортизола, хормона на стреса.
Епифизна жлеза. Епифизата произвежда и секретира серотонин, който се превръща в мелатонин. Продукцията на мелатонин се стимулира от тъмнината и се потиска от светлина. Мелатонинът е антигонадотропен хормон – потиска половото развитие. При хипофункция на жлезата в детска възраст настъпва преждевременен пубертет.
Яйчници. Яйчниците представляват чифтен, женски полов орган, в който се образуват и узряват яйцеклетките, а също така са и орган с ендокринна функция – отговорен е за производството и секрецията на женските полови хормони.
Тестиси. Тестисите са мъжки полови жлези. В тях се образуват сперматозоидите и се синтезира половият хормон тестостерон. Представляват двойка яйцевидни образувания.
Някои от факторите, които влияят на жлезите с вътрешна секреция, включват стареене, хронични заболявания, стрес, фактори на околната среда и наследственост.
Заболявания на ендокринните жлези
Намалена функция (хипофункция) на жлеза с вътрешна секреция. За хипофункция се говори, когато синтезираните от жлезата хормони са с намалено количество и не осъществяват адекватно своята биологична функция.
Повишена функция (хиперфункция) на жлеза с вътрешна секреция. За хиперфункция се говори, когато синтезираните от жлезата хормони са с повишено количество и осъществяват прекален стимул на определени биологични процеси в организма.
Изследвания на ендокринните жлези
Клинико-лабораторни изследвания на нивото на хормоните, произвеждани от съответните жлези с вътрешна секреция.
Хипоталамус и хипофиза
Растежен хормон (СТХ, соматотропен хормон) от хипофизата и IGF-I (соматомедин-С)
Пролактинот хипофизата
Фоликулостимулиращ (ФСХ) и лутеинизиращ (ЛХ) от хипофизата и естрогени от яйчника при жените, респ. тестостерон от тестиса при мъжете
Тиреостимулиращ хормон(ТСХ) от хипофизата и fT4, fT3 от щитовидната жлеза
Адренокортикотропен хормон(АКТХ) от хипофизата и кортизол от надбъбрека
Паращитовидни жлези
Паратхормон, алкална фосфатаза, общ и йонизиран калций
Естрогени, прогестерон и лутеинизиращ хормон в кръвта
Тестиси
Тестостерон и лутеинизиращ хормон в кръв и урина
Изследване
Цена
Поръчай
Образни изследвания на жлезите с вътрешна секреция
Ехографско изследване. С помощта на ултразвуков апарат се изследва формата, размерите и структурата на съответната жлеза.
Компютър-томографско изследване (КТ). Много точен метод, чрез който се определя размера и консистенцията на съответната жлеза. КТ с контрастно венозно усилване е с най-висока информативна стойност.
Ядрено-магнитен резонанс (ЯМР). Също много точен метод на изследване, чрез който се определя размера и консистенцията на съответната жлеза с вътрешна секреция.
