Лактозата е дизахарид, съдържащ се в много храни, основно в млякото и млечните продукти. Под действието на ензима лактаза той се разгражда до галактоза и глюкоза в тънкото черво.
Само тези по-малки монозахаридни молекули могат да се абсорбират от организма през стената на тънкото черво. Ако има дефицит на ензима лактаза, то тогава лактозата не може да бъде разградена и абсорбирана. Така тя остава в червата, където ферментира под действието на нормалните интестинални бактерии.
Продуктите на ферментацията не само продуцират газове, но и са осмотично активни, което води до задръжка на течности. Затова и типичните симптоми на заболяването са диария, газове и подуване на корема след прием на млечни продукти. Важно е да се отбележи, че лактозната непоносимост не е алергия към лактозата или млякото, а е ензимен дефицит. Няма лечение на заболяването, но спазването на хранителен режим води до подобрения и намаляване на симптомите.
Съдържание
Диагностициране на лактозна непоносимост
За диагностицирането на лактозната непоносимост се използват няколко метода.
Първият от тях се състои в ограничаване на приема на млечни продукти и проследяване на състоянието и на появата или изчезването на симптомите.
Друг полезен тест е наблюдаването на серумната глюкоза след обременяване с лактоза. При лактозна непоносимост стойностите на глюкозата след обременяването не се променят съществено.
Симптоми на лактозна непоносимост
подуване;
флатуленция;
метеоризъм;
диария;
коремни болки, често коликообразни.
Кога да посетим лекар?
Препоръчително е консултирането с лекар при наличие на гореспоменатите симптоми, както и при наблюдаване на загуба на тегло, чести диарии и отпадналост.
Причини за лактозна непоносимост?
Липсата на ензима лактаза води до неспособността на организма да разгражда лактозата в млякото. Причините за тази липса зависят от формата на заболяването.
При първичната непоносимост причината е генетична мутация, която води до дефицит на ензима. При вторичната непоносимост причината е друго първично заболяване, което уврежда клетките на тънкото черво и така намалява лактазата, която се продуцира от тях.
Какви типове заболявания може да има болестта?
Съществуват вродена и придобита форма на заболяването.
Първичната лактозна непоносимост е най-честият ензимен дефицит в света. Тя се дължи на вроден дефицит на ензима лактаза, най-често поради генетична мутация. Може да се развие още при новородените, скоро след захранването им с мляко, като основните й симптоми са диария, колики и повръщане. Може да се прояви и при подрастващи и възрастни, тъй като ензимната активност на лактазата намалява с възрастта. Тя е най-висока след раждане, и постепенно намалява, което се забелязва клинично често около 20 годишна възраст.
При вторичната непоносимост продукцията на лактазата е намалена не поради ензимен дефект, а поради друго подлежащо състояние. Такова може да бъде увреждането на чревния епител от прием на антибиотици и цитостатици, или заболявания като болест на Крон, възпалителни гастроентерити, глутенова непоносимост. Тази вторична лактазна непоносимост може да бъде обратима, тъй като след регенериране на чревния епител може да настъпи подобрение.
Заявете изследванията си онлайн и спестете 5% от стойността им
Какви са рисковите фактори за лактозна непоносимост?
възраст – продукцията на лактаза намалява с възрастта, затова заболяването се изявява по-често при юноши и възрастни;
преждевременно раждане – недоносените новородени могат да имат ниски нива на лактаза, защото клетките, които я продуцират, се развиват в края на третия триместър;
заболявания на тънкото черво – заболявания като болестта на Крон и цьолиакията, могат да увредят стената на чревния епител, нарушавайки лактазната продукция;
някои терапии за рак – наблюдава се увеличен риск от лактозна непоносимост след някои химиотерапии.
Възможни усложнения
Млечните продукти са важна част от пълноценната диета, тъй като съдържат калций, белтъци, витамини A, B12 и D. Лактазата е от голямо значение както за правилното усвояването на млечните съставки, така и за абсорбцията на други важни вещества като магнезий и цинк. Затова при лактозна непоносимост има повишен риск от усложнения като:
остеопения – намаляване на костната плътност, което нелекувано може да доведе до остеопороза;
загуба на тегло;
малнутриция – неспособност да се усвоят нужните на организма вещества от храната.
Това може да доведе до умора, отпадналост и депресия.
Превенция на лактозната непоносимост
Няма лечение, което да увеличи продукцията на лактаза от организма, но някои хранителни навици могат да облекчат симптомите на лактозната непоносимост. Изключването на млечните продукти зависи от тежестта на състоянието, но обикновено се препоръчва:
избягване приема на големи количества мляко и други млечни продукти;
прием на млечни продукти с намалено съдържание на лактоза;
прием на млечни продукти в малки количества ежедневно (зависи от степента на непоносимост).
Лактозната непоносимост може да затрудни абсорбцията и на други хранителни вещества, затова е важно да се набавя необходимият калций и от други продукти: броколи, соево или оризово мляко, портокали, спанак, продукти с увеличено съдържание на калций (някои хлябове и сокове).
