Антибиотик (от старогръцки: ἀντί, „срещу“, и βίος, „живот“) е химическо вещество или съединение с подчертан биологичен ефект, изразен в унищожаването или забавянето на растежа на микроорганизми, като бактерии, гъби и протозои.
Антибиотиците са лекарства, които се използват при лечението на бактериални инфекции. Те постигат това като убиват бактериите или възпрепятстват тяхното възпроизвеждане и размножаване. Преди учените да открият за първи път антибиотиците през 20-те години на миналия век, много хора са умирали от леки бактериални инфекции, като например стрептококови инфекции. Хирургичните операции също са били много по-рискови.
След като антибиотиците стават достъпни през 40-те години на миналия век, продължителността на живота се увеличава, хирургичните операции стават по-безопасни и хората могат да оцелеят от това, което някога е било смъртоносна инфекция.
Групи антибиотици
Антибиотиците се разделят на няколко групи в зависимост от различни критерии, използвани за класификация:
Според спектъра си на действие антибиотиците се делят на две групи: широкоспектърни и такива с тесен спектър на действие;
Според химическата структура антибиотиците се делят на: пеницилини, цефалоспорини, аминогликозиди, тетрациклини, хинолони, макролиди, линкозамиди, антифолати, нитроимидазоли, рифамицини, гликопептиди, монобактами, карбапенеми;
Според ефекта си върху бактериите, антибиотиците биват: бактерицидни и бактериостатични. Бактерицидните антибиотици убиват бактериите, а бактериостатичните антибиотици спират възпроизвеждането и размножаването на бактериите.
Какво могат и не могат да правят антибиотиците
Повечето бактерии, които живеят в тялото ни, са безобидни. Някои дори са полезни. Въпреки това, бактериите могат да засегнат и инфектират почти всеки орган. За щастие антибиотиците обикновено са ефективни при повечето инфекции.
Инфекциите, които могат да бъдат лекувани с антибиотици, са:
Само бактериалните инфекции могат да бъдат лекувани с антибиотици. Антибиотиците са неефективни за лечение на вирусни инфекции като „настинка“, грип, някои някои видове бронхит. Изброените заболявания се лекуват с противовирусни препарати.
Не винаги е очевидно дали инфекцията е вирусна или бактериална. Понякога е необходимо да се направят тестове преди да се назначи правилното лечение.
Някои антибиотици действат върху много и различни видове бактерии. Наричат ги широкоспектърни антибиотици. Други са насочени само към специфични бактерии. Те са известни като антибиотици с тесен спектър на действие.
Странични ефекти на антибиотичното лечение
Тъй като стомашно-чревният тракт съдържа бактерии – както полезни, така и потенциално опасни, антибиотиците оказват влияние на тези микроорганизми.
Нещо повече, често те влияят на храносмилането, тъй като могат да унищожат както вредните, така и полезните бактерии. Това състояние се нарича дисбактериоза.
В тази връзка, честите нежелани реакции при употреба на антибиотици могат да включват:
повръщане
гадене
диария
подуване на корема или лошо храносмилане
болка в корема
загуба на апетит
Понякога може да имате други симптоми, като:
копривна треска – надигнат над околната кожа, сърбящ кожен обрив
кашлица
хрипове
чувство на стягане в гърлото или затруднено дишане
Тези симптоми могат да означават, че сте алергични към антибиотика, така че е необходимо да се уведоми незабавно лекуващия лекар. Ако се приемат противозачатъчни лекарства, антибиотиците може да намалят ефективността им. Жените на продължително антибиотично лечение също могат да получат оплаквания, дължащи се на бактериална дисбактериоза. Симптомите включват: сърбеж, парене, бяло вагинално течение и болка по време на полов акт. Състоянието е предотвратимо и лечимо.
Антибиотична резистентност
Антибиотиците са мощен инструмент за борба с бактериите, когато се използват внимателно и безопасно. Но в около половината от случаите на употреба, тя не е необходима. Прекомерната употреба на антибиотици може да доведе до развитие на резистентност на микроорганизмите към тях. Бактериите се адаптират във времето и се превръщат в резистентни на прилаганите им до момента антибиотици и те спират да им действат. Резистентните бактерии представляват голяма заплаха за медицината, защото лечението на инфекциите, предизвикани от тях, е изключително трудно.
Принципи на приложението на антибиотици
Макар антибиотиците да са полезни при голям процент от случаите на инфекция, е важно да се запомни, че: антибиотиците не са ефективни случай на вирусна инфекция, като например при лека „настинка“, болки в гърлото или грип! Антибиотиците са предназначени само и единствено за лечение на пациенти, при които инфекцията е предизвикана от бактерии и някои видове паразити.
Преди приложението на антибиотици се препоръчва да се направи микробиологично изследване на секрет/посявка, както и антибиограма. Антибиограмата представлява тест за антибиотична чувствителност/резистентност. Резултатите от изследванията ще дадат възможност на лекуващия Ви лекар да се ориентира за причинителя на инфекцията и да предпише най-подходящия антибиотик.
Важно е да напомним, че:
Около 90% от инфекциите на горните дихателни пътища са предизвикани от вируси;
При 95% от случаите, силната кашлица (когато е без отделяне на секрет и без висока температура) се дължи също на вирусна инфекция;
Дори в случаите на леки бактериална инфекция, организмът би могъл да се справи сам с нея. При леко протичане и някои видове бактериални инфекции, приложението на антибиотици не е оправдано.
Когато обаче се касае за по-сериозна бактериална инфекция, приемът на антибиотик е от съществено значение, а в някои случаи е дори животоспасяващо.
Правила за прием на антибиотици
Важно е антибиотиците да бъдат приемани по правилния начин. Ако това не се спазва може да се засегне тяхната ефективност, като също така може да възникнат или да се засилят наличните странични ефекти.
Прием в точното време. Антибиотикът трябва да се приема в точното предписано време – на 8, 12 или 24 часа.
Прием преди или след хранене. При някои видове това условие е важно за избягване нежелани лекарствени реакции.
Прием на пробиотик. Приемът на пробиотик е препоръчителен в някои случаи на антибиотично лечение. По време на продължителното антибиотично лечение може да възникне състоянието дисбактериоза. Приемът на пробиотици възстановява нормалната чревна флора и по този начин свежда до минимум появата на някои странични реакции от антибиотичното лечение. Разстоянието между приема на антибиотик и на пробиотик трябва да бъде най-малко 2 часа!
Не трябва да се прекъсва употребата на антибиотик преди да е завършен препоръчания курс на лечение, дори пациентът да се чувства добре. Това е една от най-честите причини за развитие на бактериална резистентност.
Не използвайте антибиотик, предписан на Ваш близък.
Не използвайте останал антибиотик от предишно лечение.
Продължителност на лечението с антибиотици
Продължителността на лечението е различно в зависимост от конкретната инфекция и ефекта от лечението. От значение са още възрастта на болния, съпътстващите заболявания, приема на други лекарства и прилаганите методи на лечение. Лечението с антибиотици може да бъде:
За един или няколко дни – обикновено това важи за някои леки до умерени инфекции на пикочо-половите пътища;
За 5 до 7 дни – при бронхит, тонзилит и други инфекции на горните и долните дихателни пътища
За 1 до 2 седмици – например при пневмония
В продължение на месец или повече при сепсис и някои упорити инфекции
В заключение, антибиотиците са изключително важни и полезни за медицинската практика. За да ги ползваме още дълго, обаче, е необходимо да се изписват и прилагат разумно.
