Аномалиите на половите хромозоми могат да бъдат причинени от пълна или частична липса или дублиране на половите хромозоми. С изключение на определени клетки (например сперматозоиди и яйцеклетки или червени кръвни клетки), всяка човешка клетка съдържа 23 двойки хромозоми, или общо 46 хромозоми.
Клетките на човешкия организъм имат 22 двойки автозомни хромозоми и една двойка полови хромозоми. Половите хромозоми определят дали плодът ще бъде мъжки или женски. Нормално, двойка X и Y хромозоми (XY) определя генетичен мъжки пол, а двойка X и X хромозоми (XX) – генетичен женски пол.
Повечето известни видове хромозомни аномалии включват половите хромозоми. По честота на появата те са по-рядко срещани от аномалиите на автозомните хромозоми. В същото време, обикновено са по-малко тежки като клинична проява. Високата честота на хората с хромозомни аберации на половите хромозоми се дължи отчасти на факта, че те рядко водят до смърт вътреутробно.
Подобно на синдрома на Даун и други автозомни заболявания, грубите аномалии на половите хромозоми могат да бъдат диагностицирани преди раждането чрез амниоцентеза и вземане на проби от хорионни вили.
Съдържание
Основна клинична характеристика на заболяванията, свързани с анеуплоидии на половите хромозоми
Аномалиите на половите хромозоми са специфични за пола. Нормалните мъже наследяват X и Y хромозома, докато жените имат две X хромозоми (фиг. 1). Една Y-хромозома е достатъчна за определяне на пола като мъжки, докато нейното отсъствие е необходимо за определяне на пола като женски. Аномалиите при жените се дължат на вариации в броя на Х хромозомите, докато аномалиите при мъжете са резултат от неправилен брой от X или Y хромозомата или и двете [1].
Аберациите в половите хромозоми възникват, когато липсва едната полова хромозома (състояние, наречено монозомия) или има повече от едно копие на полова хромозома (например при едно допълнително копие, състоянието е тризомия). Аберации са също и липса на част от половата хромозома (делеция или микроделеция) [2].
Фигура 1. Нормален кариотип с 22 двойки автозомни хромозоми и една двойка полови хромозоми.
Аберациите на половите хромозоми са често срещани и причиняват синдроми, които са свързани с редица нарушения в развитието и клинични белези. Тези синдроми не се установяват, докато майката е бременна, освен ако не се извърши пренаталното изследване, особено когато майката е в по-напреднала възраст. Аномалиите често са трудни за разпознаване при раждане и могат да не бъдат диагностицирани до пубертета [3].
Синдромите, които са причинени от аберации на половите хромозоми, са с по-лека клинична картина и протичане от тези, причинени от аберации на соматичните (автозомни) хромозоми. Например, момичетата, които имат допълнителна Х полова хромозома, често имат нормално физическо и психическо развитие, като фертилната функция е запазена. В контраст, децата, които имат тризомия на 22-ра хромозома (синдром на Даун), обикновено имат тежки физически аномалии, нарушено интелектуално развитие и т.н. [3].
Допълнителна хромозома към първа двойка от автозомни хромозоми може да бъде фатална за плода. По подобен начин момичетата, при които липсва едната Х полова хромозома, развиват специфичен синдром (синдром на Търнър), докато плодовете, при които има монозомия на соматична хромозома или изобщо липсват полови хромозоми, не оцеляват.
ИНФО Неинвазивен пренатален тест VERAgene:
VERAgene може да открива тризомии на хромозоми 21, 18, 13, анеуплоидии на X и Y хромозомите, синдром на ДиДжордж, синдром на 1p36 делеция, синдром на Смит-Магенис и синдром на Волф-Хиршхорн;
VERAgene скринира над 2000 мутации, отговарящи за 100 моногенни заболявания.
Можете да заявите VERAgene тест онлайн с 10% отстъпка
Заявете изследванията си онлайн и спестете 5% от стойността им
1.170,00 лв.Original price was: 1.170,00 лв..936,00 лв.Current price is: 936,00 лв..Добави в количката
Нарушения на половите хромозоми
Се характеризират със следните общи клинични белези и симптоми:
забавяне на началото на пубертета или липса на пубертет;
първична или вторична аменорея при момичетата;
безплодие;
гениталии с белези на мъж и жена [3].
Тези нарушения се считат за чести, тъй като общата им честота е около 1:400–500. Както по-нагоре беше посочени, фенотипите, свързани с нарушения на половите хромозоми, са по-малко тежки от автозомните дефекти и това се дължи главно на инактивирането на Х хромозомата, както и на факта, че Y хромозомите имат ниско съдържание на гени [4].
Дезактивирането на едната Х хромозома е в процес, чрез който гените на една от двете Х хромозоми при жените са заглушени на случаен принцип епигенетично [5]. По този начин не се стига до производство на белтъчен продукт от едната Х хромозома.
В соматичните клетки при нормалните жени (но не и при нормални мъже) еднате Х хромозома се инактивира в началото на развитието си, като по този начин се изравнява експресията на X-свързаните гени при двата пола [5]. Това определя жените като мозаечни по отношение на експресията на гените, намиращи се върху X-хромозомата.
Хромозомните аберации на половите хромозоми водят до няколко клинично значими синдрома, които имат по правило по-леко протичане от хромозомни аберации на соматичните хромозоми. Когато са представени като мозаечни форми, пациентите могат дълго време да не бъдат диагностицирани. Най-честите симптоми при тези болни са инфертилитета и нарушения в нервно-психичното развитие, докато физическите симптоми могат да бъдат дискретни.
С подходяща терапия, конкретно за всяка нозологична единица, както и редовно проследяване за избягване на усложненията, пациентите с тези синдроми могат да имат нормален живот, както и семейста и деца. Необходимо е грижата за тях да бъде осъществявана с помощта на множество специалисти от различни области в медицината, включително специалисти по здравни грижи.
Sex-Chromosome Abnormalities. Claus H. Gravholt, in Emery and Rimoin’s Principles and Practice of Medical Genetics, 2013
Ghazaey S, Mirzaei F, Ahadian M, Keifi F, Semiramis T, Abbaszadegan MR. Pattern of chromosomal aberrations in patients from north East iran. Cell J. 2013;15(3):258–265.
Visootsak J, Graham JM Jr. Klinefelter syndrome and other sex chromosomal aneuploidies. Orphanet J Rare Dis. 2006;1:42. Published 2006 Oct 24. doi:10.1186/1750-1172-1-42.
Panning, B. X-chromosome inactivation: the molecular basis of silencing. J Biol 7, 30 (2008) doi:10.1186/jbiol95
Bearelly P, Oates R. Recent advances in managing and understanding Klinefelter syndrome. F1000Res. 2019;8:F1000 Faculty Rev-112. Published 2019 Jan 28. doi:10.12688/f1000research.16747.1
Cui X, Cui Y, Shi L, Luan J, Zhou X, Han J. A basic understanding of Turner syndrome: Incidence, complications, diagnosis, and treatment. Intractable Rare Dis Res. 2018;7(4):223–228. doi:10.5582/irdr.2017.01056
Stochholm K, Bojesen A, Jensen AS, et alCriminality in men with Klinefelter’s syndrome and XYY syndrome: a cohort studyBMJ Open 2012;2:e000650. doi: 10.1136/bmjopen-2011-000650
